Мечтаният и възможен зелен оазис на Асеновград – Екопарк „Баделема”

Човек може и да е най-заклетият почитател на градския начин на живот, с всичките му плюсове и минуси, но дори и той понякога мечтае за своя тих, зелен оазис, в който би „забегнал” за час-два, за кратка почивка, но ако може, без да излиза от града. Кой не би искал да може всеки един момент да „изчезне” от напрегнатия ритъм и шумотевица и да намери блажено спасение сред зелена тишина в самия център на Асеновград. Вярвам, че няма такъв.

А оазисът дори си съществува, добре забравен от повечето ни съграждани, добре запазен от строителните набези, засега. Дано и завинаги!

Може би ще се сетите, че точно над кв. Баделема се намира едноименният градски парк, разположен на 13 000 кв. м. площ. Площ, която би могла да бъде оформена и поддържана с не много усилия и средства в една прекрасна ботаническа градина и последно убежище сред природата за хората от този квартал и града.

Вероятно идеята би допаднала на асеновградчани, все по-притиснати от никнещите като гъби нови и нови кооперации, от завземащите все повече и повече територии гори от бетон и желязо. Този екопарк би бил последната глътка въздух в сърцето на града. С тази именно кауза са се ангажирали група хора, обединени в организация, извършваща дейности в обществена полза – ЦМИР Асеновград. С мисъл за града и неговото зелено бъдеще, те имат реални предложения къде и как да се случи това. За идеите им разказва доц. д-р Цено Петров, еколог, част от екипа на ЦМИР (Център за местни инициативи и развитие – Асеновград).

Доц. д-р Цено Петров

„Кв. „Баделема” е един доста гъсто застроен квартал, където сградите буквално са издигнати една до друга, което е крайно некомфортно и липсва всяка възможност за оформяне на зелени площи помежду им. Апелираме към архитектите в Община Асеновград да вземат мерки, за да могат жителите му да получат малко глътка въздух сред бетона!

При това строителство едиствената зелена площ там би могъл да бъде бъдещият екопарк над „Баделема” и то, ако я има волята да бъде изграден. Но ако и на това незастроено все още място се издигнат сгради, ще се отнеме и последната възможност за тази глътка въздух.

Нашето сдружение предлага на това място да бъдат изградени няколко алеи:

  1. Алея на дървесните и храстови видове от целите Родопи;
  2. Алея на скулптирани животни от отминали геологични времена. Тя ще бъде тематична връзка с Палеонтологичния музей, който се намира там, но в който не може да бъде показано всичко. Алеята ще бъде много полезна с експонатите си и за учащите, и за другите посетители;
  3. Алея на петрографските образци (каменни, скални, минералогични експонати), характерни за района на Родопите и Тракия, с размери 1,50 x 1,00 x 1,00 м.. Тя ще бъде изградена в подхода към Палеонтологичния музей и ще съдържа табелки с информация за всеки експонат.”

Освен алеите, от ЦМИР предлагат в този екокът да бъде изграден и малък зоокът с паркови пауни, различни породи гълъби и кът със сърни, по подобие на други градове  –  нещо, което е напълно във възможностите за поддръжка от Общината, както и с подкрепата на местни фирми.

Относно оформянето на екопарка, от сдружението предлагат още да се изгради панорамно стълбище, подобно на това в гр. Плевен в „Скобелев парк”, което води до емблемата на града – Панорамата „Плевенска епопея 1877”.

Панорамното съоръжение тук да извежда посетителите до върха на хълма, където да има макет на дейнотериума, изложен в Палеонтологичния музей.

Освен това стълбище, има и една по-смела, но не и невъзможна идея – с мисъл за хората в неравностойно положение, които също биха посещавали парка без затруднения – да бъде изграден и панорамен асансьор. Към момента голямата денивелация прави посещенията им невъзможни.

От ЦМИР предлагат също така в района на парка да се постави оборуване на пейки и маси на места с подходяща гледка.

В проекта за парка се предвижда да бъде оформено и пространство, като известния Музейко (атрактивна сграда за деца до 13 години, в която да бъдат изложени интерактивни експонати, които да събудят любопитството у децата към екологията и други науки).

 За реализацията на идеите, освен с помощта на Общината и местните фирми, основните средства биха дошли от проекти.

Апелираме към кмета на града Емил Караиванов да внесе предложение до ОбС за вземане на решение за изграждане на този екопарк. Тук не става въпрос, казва доц. Петров, само за искане Общината да отпусне едни средства за реализирането му, а за използване капацитета на общината, в която има такава служба (Отдел „Планиране на инвестиционни проекти, разработка на програми и проекти“)

По думите на доц. Цено Петров, този отдел е разработил проект за разширение на ботаническата градина. Необходима е, казва той, да бъде поставена ограда, която да увеличи двойно площта, за да не бъде парка мъничък алпинеум, а истинска ботаническа градина.

Другото жизнено необходимо за евентуалната градина е оросителната (напоителна) система, обяснява той. Тук идеята е не да се ползва за целта питейна вода, а направата на съоръжение, довеждащо до градината вода от изравнителния басейн над града.

Оказва се, че такава оросителна система всъщност е съществувала сравнително доскоро. През 1996 г. поради близостта на града и това, че Биосферния резерват „Червената стена” попада в рамките на община Асеновград, се поставя началото на създаването на парк-ботаническа градина в града, над Баделема. Този парк е единствен в България и затова с разрешение на МОСВ, някои от редките видове растения бяха пренесени тук, където се прави всичко необходимо да оцелее видът. Получи се, казва доц. Петров.

Около 60-70 вида бяха пренесени и потръгнаха. Тогава имаше възможност да рехабилитираме една оросителна система, която идваше от изравнителния басейн на ВЕЦ „Асеница 2”. Започнахме упорита работа по изграждането ѝ, но точно тогава започна усилено застрояване на квартал „Баделема”, точно там, където минаваше въпросната оросителна система и ето, че се появи проблем.

Към момента в парка има видовете: момкова сълза, дървовидна хвойна (расте в района на с. Бачково – след Тунела до ВЕЦ 1), пауловния томентоза (дошла от Китай през Япония – на името на княгиня Анна Павловна, дъщеря на цар Павел I), балканска чубрица, маклура помифера, благун (дъб), асимина трилобата, стрибърниев игловръх, ериолобус трилобатус (има само две дървета от този вид в страната, намиращи се южно от Ивайловград), жълто асфенолине, жълт равнец, жасмин, грипа (зеленика), пърнар (дъб), росен, плюскач, див рожков (дървото на Юда), текирска мешорка, розмарин и др..

Ериолобус трилобатус

Маклура помифера – плод

Пауловния томентоза

Ако се получи разрешение за разширение на парка – ботаническа градина и се намерят средства за това, в него ще се внесат такива редки видове, които влизат в учебния процес, за да се видят на живо от учащите се, казва доц. Петров. Ще се внесат и лечебни растения, като към всяко едно ще има табелка с информация и всичко най-важно за него (какво лекува и къде се среща в страната).

Там, в паркчето на Баделема, е разположена и дървена къщичка от 46 кв. м. с всичко необходимо за едно обучение, казва още той.  

Преди няколко месеца се учреди Консултативен съвет към Биосферен парк „Червената стена” и съществува възможност към него да се създаде Природозащитен образователен център, смята доц. Петров. Седалището на този център би могло да е именно в тази дървена къща. Погледнато вътре в нея има и многофункционална изложбена зала, както и площ за работни места на работещите в Ботаническата градина и бъдещия градски екопарк „Баделема”.

В тази зала ще могат да се подреждат изложби на любители палеонтолози, минералози, петрографи, фотографии на различни природни забележителности и др..

„Базата я има – функционална зала, работни места. Най-важното го имаме, остава ОбС да вземе решение да се създаде екопарка и всичко да си дойде на мястото.”, казва той.

Учебният и природозащитен център и алпинеумът, който и до момента съществува в мини паркчето, са построени с финансовата подкрепа на: Министерството на екологията  на провинция Саксония – Анхалт, Германия  (2001 г. и 2002 г.) , ПУДООС при МОСВ, България (2004) и Правителството на Р България – “Красиви населени места” (2005). Но, казва доц. Петров, през 2003 г. започнаха строежите на Баделема и проектът спря.

През 2013 г. хора, регистрирани към Бюрото по труда, бяха обучени като озеленители по проект на КНСБ „Шанс за работа” и те поддържаха градината, обяснява той. 15 безработни бяха обучени в дървената къщичка, а практиката им се осъществи в самата ботаническа градина. Вземе ли се благоприятно решение за бъдещия екопарк „Баделема”, то той ще може да разчита на професионалната помощ на тези обучени озеленители, смятат от ЦМИР. Разбира се, добре би било бъдещата ботаническа градина и малкия зоокът да имат управител, който са се грижи за основните неща, както и охрана, за спокойното му съществуване, смятат от сдружението.

Дали Асеновград заслужава такъв зелен оазис, дали го има зеленото бъдеще на града, остава да видим…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *